Преди 6800 години хората, живели край днешния град Суворово, са работили с градоустройствен план, в селището си са направили павирани улици, обособили са и „промишлена“ зона. Издигнали са и крепостна стена с масивни камъни, за които можем само да се предполагаме как са докарвали и вдигали. Това показват резултатите от разкопките в селището, датирано към 4750 – 4600 години преди новата ера. Пред БТА разказва ръководителят на обекта Владимир Славчев.
През тази година разкопки в селището ще има само през юни, каза археологът. По думите му се проучва активно една от разкритите сгради, унищожена при силен пожар. Южната половина на пода на къщата е направена с дървена скара, отгоре замазана с глина. Много прилича на съвременните циментови плочи, обясни той.
В северната половина на сградата обаче подът дори не е трамбован. В центъра му има площадка, зад която е издигната добре запазена пещ. По думите на Славчев находките, открити в руините на постройката, са много малко – няколко кремъчни сечива и едно костено шило. Няма големи съдове или допълнителни площадки, няма подиуми, които служат за различни стопански цели, или за спане, което показва, че това не е било жилище, допълни археологът. Тъй като липсва инвентар обаче, археолозите не могат да кажат какво е било предназначението на сградата.
Разкопките през последните години показват, че постройките в югозападната част на селището, където в момента работят учените, са били не с жилищни, а по-скоро със стопански и производствени функции. Районът би могъл да се определи като съвременна „промишлена“ зона.
Проучванията и през тази година доказват, че селището е оформено по предварително определен градоустройствен план. Древните са си направили павирани улици, покрити с камъни и замазани с глина. В северната част, където е входът на крепостната стена, има и обособен малък площад, посочи Владимир Славчев. Той уточни, че улиците са ориентирани според посоките на света – север-юг, изток-запад. Между сградите също са оформени павирани улици, макар и по-тесни от централната, която е с ширина около 2 метра. Археологът уточни, че към момента е установено, че самите постройки са били подредени в две линии. Североизточният участък на селището все още не е проучен.
Разкопките до момента доказват, че хората са подхождали изключително отговорно към хигиената, допълни Славчев. По думите му, за разлика от късната каменно-медна епоха, в селищата от този период всички са почиствали старателно и са изнасяли боклука си извън крепостните стени. Както тук, така и в Дуранкулак, в селището няма боклучни ями, не са открити и дупки за тоалетни.
През тази година учените са продължили да проучват защитната стена, която огражда древното населено място от север. По думите на Славчев вече е ясно как е била изградена и че е била с дебелина между 1,60 и 1,65 метра. Стената е направена от два до три реда каменни блокове, изключително масивни, тежки, невъзможно да бъдат местени на ръка, посочи той и допълни, че древните са имали система за транспортиране, чрез която са докарвали камъните. Според него е вероятно да са ги търкаляли върху дънери, или чрез платформи, придвижвани по този начин. Големият въпрос всъщност е как са издигали блоковете на височина, тъй като това означава, че са имали някакви системи с противотежести, отбеляза специалистът. Той изтъкна още, че макар да няма категорични отговори, поне е ясно, че живелите по това време са имали както инженерна, така и архитектурна мисъл.
С проучванията през годините стана ясно, че селището е било разрушено от силно земетресение и мащабен пожар, каза още археологът. Изследванията показват, че това се е случило около 4600 години пр. Хр. Благодарение на стратиграфския сондаж знаем, че под това селище има още два периода на обитаване. Археолозите обаче засега проучват само последния. Селището е било огромно, разположено върху площ от 1,4 хектара. На практика то е най-голямото от каменно-медната епоха в Североизточна България. Археологът допълни, че през тази година са разширили проучванията на север от крепостната стена, където е открито голямо каменно струпване, под което има много фрагменти от култура Варна. Обитателите от късната каменно-медна епоха обаче са се придържали извън очертанията на вече опожареното селище.
В рамките на населеното място зад крепостните стени е имало и къщи на по два етажа – по 120-140 квадратни метра. В зоната с нежилищните сгради обаче, размерите не са толкова внушителни. За необходимостта от толкова сериозни крепостни стени коментарът на археолога е, че въпросът не е дали са имали врагове, а по-скоро какво са защитавали. Неговото мнение е, че живеещите в рамките на селището, освен живота си, са пазели и продукцията, която са произвеждали.
Много хора приемат каменно-медната епоха като продължение на новокаменната, посочи археологът. Според него обаче всъщност това е съвсем различен етап в развитието на човечеството. През каменно-медната епоха е открита металургията, появява се специализираното производство, което по-късно ще се превърне в занаятчийство, посочи ученият. Той подчерта, че по това време се променя и организацията на обществото, появяват се властимащите и това променя облика на селищата, на погребалните практики, на вярванията. Отразява се и на търговските контакти, дори на взаимоотношенията със съседите.
В селището край днешния град Суворово виждаме ясно разделяне на територията на отделни части с различно предназначение, нещо, което го няма преди това, няма го и през късния халколит, посочи Славчев. Точно по това време хората достигат до идеята за леене в сложни калъпи, правене на всевъзможни масивни изделия от мед – нещо, които дори днешните металурзи избягват, защото много по-лесно се работи с бронз, допълни ученият. И уточни, че след това се появява култура Варна, която сме свикнали да определяме като връх в развитието на праисторическото общество на Балканите, защото се появява обработеното злато. А всъщност това е било стъпка назад, в сравнение с това, което се вижда от средната каменно-медна епоха – и като масивност на постройките, и като размер на сградите, като план на селищата, дори като поддръжка на чистотата, посочи археологът.
На въпрос колко хора всъщност са живели в селището край днешния град Суворово, той каза, че е невъзможно все още да се отговори. Според него предстоят много години работа, за да се установи точната гъстота на застрояването му, колко от сградите са били жилищни, дали не е имало „квартали“ с култови постройки, или със складови помещения. Все още не е открит и некрополът на селището, който би могъл да хвърли допълнителна светлина върху живота на древните, техните обичаи и бит.
*Снимката е илюстративна
