С трансформацията на планетата Земя, се е променял и звуковият пейзаж на Световния океан, пише Popular Science.
Наблюденията показват, че само през последните две столетия звукът на океана се е променил драстично. Станал е по-силен и хаотичен поради какафонията от антропогенен шум.
Световното корабоплаване, сеизмичните проучвания за добив на нефт и газ, морското строителство и сондажи, нарастващата заплаха от дълбоководен добив на полезни изкопаеми – всичко това изпълва морета с постоянен, разрушителен звук.
Изследователите се опасяват, че този нарастващ шум заплашва да заглуши гласовете на самия океан.
История на звуковия пейзаж на океана
С началото на индустриалната революция параходите започват да кръстосват океаните, създавайки постоянен нискочестотен шум от двигатели и витла. Към 1950 г. корабоплаването се е увеличило пет пъти – корабите са станали по-големи, а витлата – по-шумни.
В периода между 1964 и 2004 г. нивото на фоновия шум в диапазона 30–50 Hz се е увеличило десетократно.
А от 2004 г. насам световният корабен флот е нараснал с около 110%.
Изследванията показват, че изменението на климата също променя акустичния сценарий на океана.
Учените установяват, че с повишаването на температурите звукът се разпространява по-далеч. А повишаването на киселинността променя самата химия на вибрациите, разпространяващи се в солената вода, преобразявайки пътищата на песните и ехото. В същото време изтъняването на ледените шапки образува странни акустични тавани, задържайки звука в плитки слоеве, където той се отразява и задържа.
Антропогенните звуци се разнасят из моретата, заглушавайки фините ехолокационни сигнали и викове на морските обитатели.
Мистериозна невидима бариера в океана
За сравнение, средностатистически товарен кораб издава постоянен шум с честота от 20 до 200 херца.
Песните на океанските обитатели са под заплаха
Тъй като водата е по-плътна и устойчива среда от въздуха, тя пречупва и заглушава светлината и звука по начини, с които сухоземният живот никога не се сблъсква.
На дълбочина над 100 метра почти цялата слънчева светлина изчезва. Животът във водната шир е трябвало да се научи да „вижда“ по други начини.
В продължение на хилядолетия животните са усъвършенствали слуха и способности, подобни на сонар, за да разчитат заобикалящия ги свят чрез вибрации и ехо.
Изследванията вече са показали, че такъв шум е особено важен за комуникацията на китоподобните. Те го използват за навигация, лов, чифтосване и установяване на социални връзки.
Хората отдавна изучават ехолокацията, отбелязвайки как делфините и някои китове издават щракания и слушат завръщащото се ехо, за да съставят карта на своя свят. Същата зависимост от звука, която прави комуникацията им толкова впечатляваща, ги прави и особено уязвими към антропогенния шум, нахлуващ в тяхната среда, пише Мегавселена.
Силният шум може да наруши ловното и социалното поведение на делфините.
Китовете пък могат да започнат да променят миграционните си маршрути, както и да напускат критично важни местообитания заради силния шум.
Някои китове са се оказвали на сушата или са се сблъсквали с кораби, когато са били потиснати от антропогенния шум. Други са били принудени напълно да спрат да пеят, което е било опасно.
Океаните на Земята винаги са били див свят от звуци. Учените се опасяват, че в близко бъдеще новите звуци могат напълно да заглушат оригиналната симфония на океана.
