В Атлантическия океан е открита невидима бариера, която разделя два подвида на медузата Botrynema brucei ellinorae – единият подвид не може да премине тази граница.
В дълбините на Северния ледовит океан, на над 1000 метра дълбочина, живеят два варианта на медузата Botrynema brucei ellinorae. Едните имат характерна гърбица на „качулката“ си, докато другите са с гладка повърхност.
Изследване, проведено от морския биолог Хавиер Монтенегро от Университета на Западна Австралия, показва странна закономерност: медузите без гърбица никога не се срещат южно от 47-ия паралел, докато техните роднини с гърбица са разпространени в целия Световен океан.
Генетичният анализ потвърждава, че и двата типа принадлежат към една генетична линия. Това означава, че разликите във формата не са свързани с видова принадлежност, а показват наличието на неизвестна дълбоководна биогеографска бариера.
Гравитационна аномалия: Намира се в Индийския океан
Подобни невидими линии, известни като фаунистични граници, съществуват и в други части на света, например линията на Уолъс в Индонезийския архипелаг.
Те могат да възникнат поради разлики в условията на околната среда, океанските течения или физически препятствия, които вече не съществуват. Но животните продължават да ги следват по навик.
Учените предполагат, че гърбицата може да дава на медузите все още неизяснено еволюционно предимство за защита от хищници извън арктическите и субарктическите региони, поради което само те се срещат на юг.
Самата бариера вероятно е преходна зона между студените и субтропичните води.
Това откритие подчертава колко малко знаем за дълбоководния живот и показва необходимостта от по-нататъшни изследвания на биоразнообразието в океана, пише Science Alert.
