Да не приемаш нищо лично е трудно изкуство, което изисква доста труд, но пък резултатът от усилията си струва – свобода. Лесно е да се изгубиш в калейдоскопа на света, където се пречупват стотици мнения, реакции, разбирания. Често приемаме чуждото поведение като етикетче с нашата цена, но истината е, че хората говорят и действат от собствените си вътрешни състояния и убеждения, пише списание Осем. Поведението им и маниерите им отразяват тяхната действителност и същност, не нашата.
Ако приемаме всичко лично, се превръщаме в заложници на чужди чувства. Ставаме тревожни, задълбочаваме съмнението в себе си и се изтощаваме психически. Нужни са решителност и тренировки, за да се освободим от тези вериги. Нека спрем да се защитаваме от всяка дума по наш адрес. Понякога просто трябва да я оставим да потъне в небитието на изречената маловажност.
Вместо да се губите из лабиринтите на чуждите драми, изберете да прекратите пригласянето на чужди очаквания. Изключете обяснителния режим, в който влизате при разговор с всеки, който не ви разбира.
Изберете да запазите вътрешния си мир, нека това е осъзнат избор – да останете центрирани и спокойни при всички обстоятелства. Дори във вражеското обкръжение на отровни и превзети хора.
Предлагаме ви няколко техники, които могат да са ви от полза по пътя към изчистването на досегашните предразсъдъци и връщането на личностните ви граници.
„Това за мен ли се отнася?“
Когато някой казва или прави нещо, задайте си наум въпроса: „Наистина ли това е за мен или за него/нея?“.
Защо техниката 5-4-3-2-1 работи и как се изпълнява
„Пусни го да се оттече“
Представете си, че не сте мишена, а поток, през който преминават всякакви думи и оценки. Тук ще ви помогнат някои представи: представете си, че сте прозрачно стъкло, че сте вода, а думите – вятър, че сте небе, а чуждите реакции – облаци. Можете да произнесете фразата: „Това не е мое. Връщам го на този, който го е създал.“
Пауза и заземяване
Когато усетите емоционален отклик – направете пауза и насочете вниманието си към тялото. Ходилата са на земята, вдишвайте и издишвайте бавно, усетете тежестта на тялото си. Тази кратка пауза прекъсва автоматичното въвличане.
Повтаряйте си следните утвърждения:
„Чуждото мнение е отражение на тяхната действителност, не на моята.“
„Не съм длъжен да отговарям на чужди очаквания.“
„Аз съм само наблюдател. Не реагирам.“
Определете вътрешната си роля
Всеки ден можете да „облечете“ различна роля, например:
Аз съм изследовател
Аз съм наблюдател
Аз съм свободен
Това помага да си спомните, че случващото се около вас не е лично, а част от спектакъл или сън.
Котешкият метод
Спомнете си как действа вашият котарак. Той не се обижда, не доказва нищо, не се въвлича. Просто живее в своя свят. Понякога помага да си зададете въпроса:
„Ей, пухкавелко, ти би ли се притеснил от тези думи?“. Отговорът, макар и неизречен, най-вероятно е – не.
Източник: Andrejs Sutris
