Учени твърдят, че ходенето назад добавя разнообразие към тренировъчната рутина и може да е полезно, предава агенция АП, цитирана от БТА.
Джанет Дюфек, специалист по биомеханика и преподавател в Университета на Невада, Лас Вегас, е изследвала механизма както на ходенето, така и на приземяването при скокове, за да идентифицира начините за предотвратяване на наранявания и подобряване на физическите показатели. Тя достига до извода, че движението наобратно при хората може да увеличи гъвкавостта на задните бедрени сухожилия, да укрепи недостатъчно използваните мускули и в допълнение да ангажира ума, докато тялото се адаптира към новото движение и поза.
Защо да правите планк всеки ден
Дюфек класифицира ходенето назад като вариант на комбинирана тренировка (крос-тренинг) и я сравнява с комбинация от различни упражнения във фитнес програмата. Изпълнението на широк набор от упражнения може да помогне за предотвратяване на наранявания от пренатоварване, които могат да възникнат след многократно използване на едни и същи мускулни групи. За много хора крос-тренингът включва различни физически дейности и видове упражнения: например един ден бягане, плуване на следващия и силови тренировки на третия. Ползите от ходенето назад работят по същия начин според учените, но на микро ниво.
Кевин Патерсън, личен треньор в Нашвил, Тенеси, препоръчва бягащата пътека като най-безопасното място за ходене назад. „Бягащата пътека е чудесна за по-възрастни хора, защото има ръкохватки отстрани и така се намалява рискът от падане“, казва той.
Нова фитнес мода – „японско ходене“
Физиотерапевтите инструктират някои от клиентите си да ходят назад, което може да бъде полезно особено след травми на коляното или за хора във фаза на рехабилитация или възстановяващи се след операция.
„Ходенето назад е много различно от ходенето напред от гледна точка на силата и от гледна точка на модела на движение“, пояснява Дюфек. Ходенето назад задвижва групата рядко използвани мускули в задната част на бедрото. Изследователката пояснява, че няма нищо неестествено в ходенето назад и че това е нещо, което спортистите – баскетболисти, футболисти и играчи на американски футбол – правят непрекъснато. „Играех баскетбол и вероятно прекарвах 40% от времето си в защита и в бягане назад“, казва още Дюфек, цитирана от АП.
