Мимас е спътник на Сатурн, който често е наричан „Звездата на смъртта“, заради приликата си с космическата станция за унищожаване на планети от филмовата поредица „Междузвездни войни“. Причината е огромният кратер Хершел.
Авторите на изследване, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, продължават да настояват, че Мимас може да е океански свят, пише Space.
Спътникът е с диаметър около 400 км и е най-малкото тяло в Слънчевата система, което има сферична форма. Ниската плътност на Мимас показва, че се състои предимно от воден лед с малки примеси от скали. Наличието на големия кратер Хершел, с диаметър над 130 километра, заедно с други данни, кара учените да предполагат, че под ледената кора на луната на Сатурн може да съществува океан. Според тях в периода, когато ледът на Мимас е започнал да се топи интензивно, е паднал голям астероид, който е създал кратера. Учените достигат до извода, че ледът вече не е бил толкова твърд и е започнал да се топи поради особеностите на орбитата на спътника.
По-рано учени анализираха данни от космическия апарат „Касини“ и заключиха, че на Мимас съществува млад подземен океан. В новото изследване те предоставят повече аргументи в подкрепа на тази теория.
Животът в Космоса би могъл да е възникнал в йонна течност, а не във вода
Предполага се, че океанът се намира под слой твърд лед с дебелина между 20 и 30 километра. Въпреки че всъщност на повърхността на Мимас няма явни признаци за геоложка активност, която да сочи към съществуването на океан (с изключение на образуването на кратера Хершел). Океанът може да е възникнал и да се поддържа в течно състояние благодарение на приливното нагряване, осигурено от орбитата на спътника.
Симулациите показват, че в далечното минало на Мимас може да е съществувал океан, който впоследствие е замръзнал. Но преди около 10-15 милиона години орбитата на спътника се е променила, което е довело до мащабно топене на леда и образуването на млад океан – в космически мащаб 10-15 милиона години са само кратък миг.
Когато един спътник се върти около планета, двата обекта се привличат гравитационно. В резултат на това приливното нагряване от Сатурн е могло да разтопи леда на Мимас. В миналото по някаква причина Мимас е бил преместен на по-издължена орбита, обясняват експертите. Това е променило начина, по който гравитацията на Сатурн привлича твърдия лед. Учените са установили, че в това положение на Мимас се генерира топлина, която топи леда и го превръща във вода. Това напълно може да доведе до образуването на океан.
Когато орбитата на Мимас отново стане кръгова, приливното нагряване от Сатурн вече няма да може да топи леда и океанът, за който се предполага, че съществува, бавно ще замръзне. Затова сега на Мимас може да съществува океан на възраст 10-15 милиона години. Това обаче може да бъде потвърдено от бъдещи мисии до системата на Сатурн.
Резултатите от симулациите показват, че на някои места на Мимас ледената обвивка може да е особено тънка. Това ще позволи откриването на признаци за съществуването на подземен океан, пише Мегавселена.
