Повече от хиляда параклиса са разпръснати из пейзажа на гръцкия остров Тинос, всеки от които е старателно поддържан от обикновените семейства, които са го притежавали от векове.
Тази рядка и трайна традиция е свързана с прости каменни структури с размерите на стая, често варосани и увенчани с миниатюрни камбанарии, старателно поддържани през поколенията.
Пазителите на тези частни параклиси са разнообразна група, обхващаща от осемдесетгодишни до членове на поколението Z, и от фермери за кози до собственици на хотели.
Както православните християни, така и католиците, заедно с тези, които се идентифицират като атеисти, споделят общ, непоколебим ангажимент за запазване на тези миниатюрни църкви, построени от техните предци.
Тази отдаденост кулминира в оживено литургично и обществено тържество, известно като панигири, провеждано около празника на Дева Мария или на конкретния светец, почитан от всеки параклис, разказва британският таблоид The Independent.
„Тази традиция и обичай, които ни свързват между членовете на семейството, са част от нашата идентичност. Аз съм напълно отдадена на това да ги поддържам и предавам на децата си“, казва Йоана Крикели по време на септемврийския фестивал в църквата на семейството ѝ, „Агиос Состис“, основана през 17 век.
Живописен гръцки остров въвежда такса за еднодневни посещения заради свръхтуризма
Разположен на скалист нос на Егейско море с лице към Миконос, параклисът с две камбанарии, увенчани с прости кръстове, беше домакин на едночасова вечерна литургия. Стотици вярващи изпълниха предния двор, украсен с малки гръцки знаменца и гирлянди.
„Това, което виждате тук, е много дълбоко“, посочва Крикели, докато членове на семейството – включително двама, пътували от Исландия и Обединеното кралство за случая – сервират домашен ликьор ракия и сладкиши след службата.
В продължение на векове европейските аристократи са строили частни параклиси, обикновено в дворците си. Днес много домове в предимно православна Гърция имат малък параклис наблизо. Освен духовните, данъчните облекчения за молитвени домове могат да се разпростират и върху прилежащите сгради.
Но на Цикладските острови, особено Сифнос и Тинос, има повече от един параклис на всеки 10 жители. Причините се проследяват до минали империи, които последователно са контролирали тези стратегически острови, осигурявайки мост между Европа и Азия.
Венецианците, които управлявали Тинос от 13-ти до началото на 18-ти век, предоставили поземлени права на земеделските производители на Тинос като буфер срещу османците.
Обявиха гръцки остров за най-красивия в света (не е Санторини)
След като завзели властта, османците позволили на местните жители да запазят и построят стотици параклиси върху земеделските си земи, каза Мария Видали, архитект от Тинос, която изследвала параклисите.
След това има много параклиси, построени от семействата на моряците като обети за безопасното им преминаване, тези, построени за починали членове на семейството, и тези, издигнати в чест на Дева Мария, добавя Видали. Едно от най-важните мариански светилища в Гърция, Панагия Евагелистрия, се намира в главния град на Тинос.
Въпреки че почти всички параклиси споделят емблематичния цикладски стил – кубични форми, плоски покриви, щрихи от синя боя върху предимно бели повърхности – „всеки зидар е добавил свой собствен декор“, казва преподобният Маркос Фосколос. Роденият в Тинос е католически свещеник на острова повече от 50 години и е автор на неговата история.
Повечето параклиси са винаги отворени, със запас от олио за фитили на свещи, както и бонбони, и бутилирана вода за поклонниците.
„Сякаш очакват посетители“, смята Никос Левантис в „Агиос Георгиос“ – 200-годишен параклис на негов приятел, сгушен сред масивни гранитни камъни.
Семейството на Левантис притежава три параклиса и той си спомня как като дете е носил одеяла за преспиване с дузина братовчеди преди сутрешната литургия. Майка му, Елефтерия Леванти, си спомня как фестивалите са били важни социални събития за островитяните преди десетилетия. Младите мъже често са предлагали брак, като са слагали цвете до месо на вилицата си и са го подавали на момиче, казва тя.
Предлагането на храна на поклонниците е било практическа необходимост, каза Фосколос, когато хората са изминавали дълги разстояния, за да стигнат до параклисите, и са го правили, докато са постили преди да приемат Причастие. Храненето на бедни хора също е било част от социалния договор за тези, които са притежавали земеделска земя.
„Всичко това помага да се формира чувство за общност. В тези малки параклиси човек става брат с всички останали“, казва Фосколос.
Събирането на общността остава ключова част от днешните тържества, въпреки че много от тях са в по-малък мащаб.
Братята Романос и Константинос Василопулос са домакини на около 80 души за празника в семейната си църква „Панагия Фанеромени“, построена в началото на 19 век върху останките от параклис от 17-ти век. Все още няма течаща вода или електричество, а гигантски евкалипт се е надвесил в кухнята на втория етаж с гледка към Миконос и отвъд него.
Те поддържат обичая заедно с двама братовчеди, „за да почетат семейството, религията и традицията“, казва Романос Василопулос. Въпреки че не посещава редовно неделната служба, той намира нещо уникално в параклиса си.
„Чувството е спокойствие. Тук губя времето. Само камъните и гледката са в основата си, а те носят истории и спомени“, каза той.
За Левантис молитвата също се усеща различно в семейните параклиси. „Тук е по-добре, защото намираш Бог по-близо. Можеш да се концентрираш повече върху вярата“, каза той.
Потопени в семейството и общността, параклисите и техните празници могат да се превърнат в инструменти за евангелизация, според Фосколос.
„Защото хората ходят там… и има толкова много, че можеш да намериш по един всеки ден от годината“, каза католическият свещеник.
Сестра му, Бернадет Фосколос, е помогнала за организирането на фестивала „Агиос Состис“ – православен празник – и също така се грижи за собствения си параклис, „Агиос Атанасиос“, близо до село Стени във вътрешността на страната. Стените му следват неравните контури на камъните, а синьото е на върха на заоблената камбанария.
„Когато ми предложиха църквата, бях просто ентусиазирана“, казва тя за това, че е назначена за пазач на семейния параклис, където украсява олтара със свежи цветя.
В близкото село Фалатадос Николета Назу ежедневно изминава краткото разстояние от къщата си до покритата с мрамор църква на семейството на съпруга си, „Агия Параскеви“, за да се увери, че има олио, за да поддържа свещта да гори.
„Това е преди всичко наша отговорност, то се предава от поколение на поколение като семейна реликва“, допълва Назу, която предполага, че параклисът датира от 17 век.
Параклисът на Нондас Хрисохоидис датира едва от средата на 80-те години на миналия век, когато баща му го построява в чест на неговия съименник, Свети Константин, близо до Агиос Состис. Хрисохоидис казва, че е по-малко религиозен от родителите си, но е оптимист, че традицията няма да бъде загубена въпреки нарастващата секуларизация в цяла Европа.
„Има силна тенденция, която отклонява нашите деца и внуци от традиционния път на религията – посещение на църкви, почитане на светците, Дева Мария и Исус“, посочва той. „Но ние правим всичко възможно, за да я поддържаме жива, защото това е нашият живот.“
Въпреки че не се идентифицира като религиозен и не живее на острова, Янис Кафантарис споделя това мнение. Семейството на 26-годишния младеж е собственик на Панагия Теоскепасти, разположена на отдалечен планински склон.
Той често ходи в параклиса, защото е тихо място за почивка с книга. И няма намерение да се отказва от мястото или от фестивала.
„Християнството има религиозни, но и културни аспекти. То обединява много хора“, казва той. „Искам да продължи.“
