Експериментален мозъчен имплант може да чете мислите на хората, превеждайки вътрешните им мисли в текст.
Учени от Станфордския университет са провели тест, при който са използвали устройство за интерфейс мозък-компютър (BCI), за да дешифрират изречения, които хората са си помислили, но не са били изговорени на глас – имплантът е сработил в 74% от случаите.
BCI работят, като свързват нервната система на човек с устройства, които могат да интерпретират мозъчната му активност, позволявайки му да предприема действия – като използване на компютър или движение на протезна ръка – само с мислите си.
Те се очертават като възможен начин хората с увреждания да си възвърнат известна независимост.
Имплантът Neuralink на Илон Мъск е може би най-известният имплант – експериментално устройство, върху което се провеждат ранни тестове за неговата безопасност и функционалност при хора със специфични медицински състояния, които ограничават мобилността им.
Последните открития, публикувани в списание Cell, биха могли един ден да улеснят комуникацията на хора, които не могат да говорят, според изследователите, пише Труд.
„Това е първият път, когато успяваме да разберем как изглежда мозъчната активност, когато просто си помислите за говорене“, каза Ерин Кунц, един от авторите на изследването и изследовател в Станфордския университет в Съединените щати.
Работейки с четирима участници в изследването, екипът от учени имплантира микроелектроди, които записват невронни сигнали в моторната кора, която е частта от мозъка, отговорна за речта.
AI шапка превръща мислите в писмен текст
Участниците са били помолени или да се опитат да говорят, или да си представят, че казват набор от думи. И двете действия активират припокриващи се части на мозъка и предизвикват подобни видове мозъчна активност, макар и в различна степен.
След това изследователите обучават модели на изкуствен интелект (ИИ) да интерпретират думи, които участниците са си помислили, но не са изрекли на глас. В демонстрация мозъчният чип е успял да „преведе“ въображаемите изречения с точност до 74%.
В друг тест изследователите задали парола, за да попречат на BCI да декодира вътрешната реч на хората, освен ако първо не са се сетили за кода. Системата разпознала паролата с около 99% точност.
Засега мозъчните чипове не могат да интерпретират вътрешната реч без значителни предпазни мерки. Но изследователите посочват, че по-напреднали модели може да са в състояние да го правят в бъдеще.
Франк Уилет, един от авторите на изследването и доцент по неврохирургия в Станфордския университет, заяви, че BCI могат да бъдат обучени и да игнорират вътрешната реч.
„Тази работа дава реална надежда, че речевите BCI един ден могат да възстановят комуникацията, която е толкова плавна, естествена и удобна, колкото разговорната реч“, каза той.
