Преди два милиона години от дълбините на Карибско море се издига остров Гранд Кайман. Не след дълго гигантски сини влечуги започват да бродят по бреговете му.
С бодлив гребен, праисторически черти и поразителни сини люспи, синята игуана сякаш идва от един изгубен свят, разказва Нова телевизия. Ендемично за острова, впечатляващото влечуго носи титлата най-голямото сухоземно животно тук.
Едва през 2004 г. то е официално обявено за вид, след като е разграничено от своите братовчеди – западноиндийската скална игуана.
Тези уникални животни някога са имали голяма популация на острова, но пристигането на хората и инвазивните хищници се превръща в истинска заплаха за вида им.
Загубата на местообитания, ловът и вълната от диви котки и кучета тласка гущерите, наричани „сини дракони“, до ръба на изчезване.
В началото на 90-те години на миналия век изследователите смятат, че в дивата природа са оцелели между 100 и 200 сини игуани. Но в рамките на десетилетие този брой рязко спадна, като през 2002 г. са останали по-малко от 25 индивида.
Благодарение на усилията за опазване на природата, броят на сините игуани днес се увеличава.
Чрез размножаване в защитена зона и програма за защита на местообитанията над 1200 екземпляра вече са пуснати в дивата природа, отново в предимно в защитени зони.
Това води до прекласифицирането на вида от „критично застрашен“ на „застрашен“ през 2012 г., според Червения списък на застрашените видове на IUCN.
Пуснаха 6500 критично застрашени есетри в Дунав
Невероятните сини игуани
Сините игуани могат да достигнат дължина над 1,5 метра, да тежат над 11 килограма и да живеят от 25 до 40 години в дивата природа. Животните често проявяват човекоподобно поведение, като прозяване, кихане и участие в продължителни териториални спорове.
Поразителна тяхна черта е способността им да се обагрят в ослепително синьо. Това е особено забележимо при мъжките, които придобиват още по-интензивен цвят по време на размножителния период, за да привлекат партньори.
Игуаните имат меланофори (пигментни клетки) в кожата си, които се разширяват и свиват, което им позволява да изглеждат по-тъмни или по-светли.
Сините игуани се хранят с растителност. Те бързо „щракват“ с езика си, за да вземат проби и химически тестват листа, плодове и цветове, преди да решат какво да ядат.
Същото това щракване с език им помага да усетят феромони, да намерят потенциални партньори и да съберат информация за околната среда.
Усилията за възстановяването на вида продължават.
