Необичаен астрономически феномен бе регистриран на 25 юли от орбиталния апарат Solar Dynamics Observatory (SDO) на NASA. В рамките на часове и Луната, и Земята преминаха между апарата и Слънцето, блокирайки неговата пряка видимост към звездата.
SDO, изстрелян през февруари 2010 г., наблюдава непрекъснато активността на Слънцето, включително слънчевия вятър, изригванията и промените в магнитното поле на звездата. Тези данни са от ключово значение за прогнозиране на космическото време и за разбиране на явления, които могат да повлияят на технологиите и живота на Земята.
За да поддържа постоянна видимост към Слънцето, SDO се движи по геосинхронна орбита, която е специално наклонена, за да се избегне редовното закриване на Слънцето от Земята. Въпреки тази траектория, понякога от гледната точка на SDO небесни тела блокират наблюденията.
قبل أيام (يوم 25/7 الماضي) شهد مرصد SDO الفضائي المخصص لدراسة الشمس عبور القمر أمام الشمس، فغطّى جزءًا كبيرًا منها (الصورة المتحركة أدناه).. https://t.co/i7shj36IW1 pic.twitter.com/bvzwFqM0ud
— Nidhal G نضال قسوم (@NidhalGuessoum) July 29, 2025
Събития като частичното слънчево затъмнение от Луната – или т.нар. лунен транзит – се случват няколко пъти годишно. Последното подобно явление настъпи на 25 юли, започвайки в 2:45 UTC. По информация от блога на мисията това е четвъртото подобно затъмнение от април насам и най-дълбокото – Луната закрива до 62% от слънчевия диск за около 50 минути. За разлика от това, Земята блокира изцяло Слънцето от погледа на SDO приблизително два пъти годишно, в така наречените „сезони на затъмненията“, които продължават около три седмици. По време на всеки сезон апаратът не може да наблюдава Слънцето за кратки периоди всеки ден. В момента SDO преживява своя 31-ви сезон на затъмнения, започнал на 10 юли и продължаващ до 7 август.
Предстои пълно слънчево затъмнение – най-дългото затъмнение на сушата от 2009 до 2114 г.
Около 6:30 UTC, малко след края на лунния транзит, Земята напълно закрива слънчевия диск за SDO, а пълното затъмнение приключва малко преди 8:00 UTC.
Двете явления се различават ясно в изображенията на апарата – сянката на Земята има размити граници заради атмосферата, която абсорбира част от слънчевата светлина, докато лунната сянка оформя остър и ясен контур, тъй като Луната няма атмосфера.
Подобни двойни затъмнения не са прецедент – през 2015 и 2016 г. и Земята, и Луната са закривали едновременно Слънцето за SDO, създавайки така нареченото „двойно затъмнение“.
За наблюдателите от Земята следващата възможност за слънчево затъмнение ще бъде на 21 септември, когато частично затъмнение ще бъде видимо от Нова Зеландия и части от Австралия. А следващото пълно слънчево затъмнение ще се наблюдава на 12 август 2026 г. от райони в Гренландия, Исландия, Русия, Испания и Португалия.
