Днес кетчупът е общопризнат сос, с който никой не си и помисля да лекува някакви неразположения. Но това не винаги е било така.
Червеният продукт крие малко позната история, която разказва, че в началото известният сос на основата на домати всъщност е бил… лекарство, пише порталът Slate, цитиран от БГНЕС.
През XVIII век британските моряци донасят от Ориента ферментирал сос, който им се струва странен, но и вкусен: кетсиап. Той се приготвя с рибена саламура, стриди, подправки и соя няма почти нищо общо с днешния кетчуп – дори не съдържа домати.
Но именно тази странна смес се превръща в кетчупа, който познаваме днес. Екзотичните съставки са заменени с местни продукти и той си живее тихо и спокойно до началото на XIX век, когато към него се добавя домат.
Но през 1830 г. всичко се обърква, когато американският лекар д-р Джон Кук Бенет вижда в последната версия на соса медицинско приложение. Той е убеден в лечебните свойства на домата срещу жълтеница, храносмилателни проблеми и диария.
През 1834 г. кетчуп хапчетата се появяват на щандовете на американските аптеки и за нула време се превръщат в панацея и за други болести.
Доматът наистина носи ползи за здравето заради съдържанието на ликопен, който е антиоксидант, но лебечните му свойства са силно преувеличени.
За какво е полезна комбинацията от диня със сирене?
Тъй като терапевтичната му употреба е нулева, медицинската мода постепенно отминава, преди да бъде напълно изоставена. И така, през 1876 г. кетчупът се завръща с пълна сила като сос.
Хенри Джон Хайнц, който основава известната едноименна компания за производство на храни, усъвършенства рецептата, като добавя голяма доза захар, което не само омекотява вкуса, но и помага за по-доброто съхранение. Тази преработена версия му носи световен успех, като достига Европа през 1886 г.
