Истинската кукла Анабел живее в заключена кутия в музея на окултизма на семейство Уорън
Куклата във филма «Анабел» е плашеща порцеланова кукла с детски образ, с дълга коса, а истинската Анабел – тази в музея на окултизма на «демонолозите» семейство Уорън в Монро, Кънектикът (вече затворен за постоянно) – е обикновена класическа кукла от парцали с червена прежда за коса. Но в музея на Уорън тя не е била обикновена кукла. Според семейство Уорън, тя е обитавана от „нечовешки дух“ и на стъклената витрина има предупреждение да не се докосва.
Един посетител на музея, който пренебрегнал предупрежденията и се подиграл на куклата, загинал при катастрофа с мотоциклет малко след като му било казано да напусне музея.
Филмът «Анабел» е предшестван от друга лента, „Заклинанието“, базиран на реалния случай на семейство Уорън, свързан с куклата.
Уорън са работили в Съединените щати и на далечни места като Япония, Англия, Шотландия, Франция, Австралия. Двойката таксува само пътни разходи на клиентите си и нищо за самите окултистки проучвания, но изгражда империя от книги, филмова работа и лекции по своите случаи. През 1952 г. Ед Уорън основава Новоанглийското дружество за психически изследвания. В разследванията им често са участвали други професионалисти, включително медицински сестри, лекари, полицаи, изследователи. Някои от известните им случаи, освен „Амитивил“ и „Анабел“, включват: Убийството на демона; Върколак; Семейство Смърл; Перон; Гробище Степни; Църква Борли; Гробище Юниън; „Призрачното място“ в Кънектикът.
Пред британския «Дъ Гардиън» Лорейн Уорън споделя, че повечето нежелани духове влизат чрез дъски за спиритически сеанси, карти Таро и екстрасенси и призовава публиката да държи децата си далеч от подобни неща.
Историята на Анабел в истинския живот започва през 1970 г., когато 28-годишна медицинска сестра получава куклата с червена коса като подарък за рождения си ден от майка си. Тя слага парцалената играчка на леглото си и забелязва, че играчката променя местоположението си. Кракът ѝ е кръстосан или лежи настрани. Тогава момичето и приятелката й започват да намират пергаментова хартия на пода с написани съобщения, като например „Помогнете ми, помогнете ни“. В къщата няма пергаментова хартия.
Куклата започва да се появява в различни стаи и в един момент изглежда, че от нея тече кръв. Момичетата били запознати с духа на Анабел Хигинс, за която се твърди, че е младо момиче, живяло в имота преди построяването на апартаментите и починало там на 7-годишна възраст. Според медиума «Анабел» се чувствала комфортно с двете момичета в апартамента и „искала да остане с тях и да бъде обичана“. Момичетата дали на Анабел „разрешение да обитава куклата“, но нещата се влошили. Семейство Уорън проявили интерес към случая и стигнали до незабавното заключение, че самата кукла всъщност не е била обладана, а «манипулирана от нечовешко присъствие“.
Филмът „Анабел“ не прилича на историята от реалния живот. Във филма куклата е собственост на млада двойка, дадена на жената за нейната колекция от кукли. Когато жената наближава термина си за раждане, двама сатанисти нахлуват в дома й, намушкват бременната жена и впоследствие умират. Един от култистите се казва Анабел Хигинс и част от кръвта на похитителя попада върху куклата. Тогава куклата започва да прави страшни неща. Медиумите твърдят, че не е важно, че продуцентите на „Анабел“ са изфабрикували историята за филма, защото тя все още служи за предупреждение от демони.
