Китайски учени създадоха революционна система за безопасност на самолетни писти, базирана на ултралек пенест бетон с порьозна структура, наподобяваща захарен памук.
Материалът позволява плавно и контролирано спиране на тежки самолети при аварийно кацане, съобщават агенциите Синхуа и БТА.
Новият материал визуално прилича на обикновен бетон, но има порьозност над 80% и плътност едва 200 кг/м³ – десетократно по-ниска от стандартния бетон. При удар той се разпада по контролиран начин и абсорбира кинетичната енергия, като намалява скоростта на самолета.
Излитанията и кацанията са критичните фази на полета, в които възникват най-много инциденти. Международната организация за гражданска авиация (ICAO) изисква изграждането на зони за безопасност от минимум 90 метра зад пистите.
В миналото тези зони са били запълвани с вода, пясък или почва, но такива решения често са нестабилни и зависими от климатичните условия.
Международните технологии обикновено използват калциев сулфоалуминатен цимент, който се втвърдява бързо и улеснява формоването. Недостатък обаче са високите разходи, което затруднява малките летища, както и рискът материалът да стане прахообразен при дълготрайна експлоатация.
Преобразяват шопинг зоните на Терминал 1 на софийското летище
Затова китайският екип се стреми да разработи по-достъпна и устойчива формула на основата на обикновен цимент.
Ключов момент е производството на пяната, която се постига чрез „вдухване на мехурчета“ в бетонната смес. За да ги стабилизират, изследователите въвеждат двуверижен въздухоулавящ агент на основата на малеирана колофонна смола. Агентът позволява на молекулите да се подредят плътно по повърхността на мехурчетата и да образуват здрава защитна обвивка.
За да гарантират дългосрочната експлоатация на открито, е разработена двустепенна технология за регулиране на якостта. Чрез механизъм за поетапно освобождаване якостта се стабилизира и компенсира постепенното ѝ намаляване под въздействие на околната среда.
Системата вече е внедрена на 14 летища в Китай. Данните от едногодишно наблюдение на летището в Нинчъ показват, че колебанията в свойствата са едва 3% – значително под допустимата граница от 10%.
