Скучни въпроси, неловко мълчание, мъчителни гафове: общуването може да бъде минно поле
Клишето за светските разговори е, че всички ги мразят. Погрешното схващане е, че те трябва да са кратки. „Човекът, който започва разговора, е в по-добро настроение след това; той е склонен да се чувства по-свързан – и не само с човека, с когото говори“, казва Джилиан Сандстром, доцент по психология в Университета в Съсекс. Живеем със схващането, че има правила, които не са се променили от 50-те години на миналия век: да поддържаме леки и уместни теми, избягвайки секс, религия и политика, да стоим на безопасна територия, като например времето. Но безобидните теми са склонни да бъдат скучни и трудни за излизане от тях. Журналистите винаги са добри в разговорите с непознати и далечни познати, защото разговорът е по-лесен, когато имате „социална цел“, т.е. имате нужда от нещо: мнение, прозрение, зрънце знания. Така че това е правило номер едно: каквото и да питате, представете си, че абсолютно трябва да научите отговора.
На сватба
Сандстром казва: „Разговорите са изграждане на мост, за да стигнете до нещо по-интересно, така че започнете с нещото, което ви е общо, което ще бъде мястото или събитието. На сватба инстинктът ми е: „Булка или младоженец?“ и: „Откъде ги познавате?“ Вярвайте, че разговорът ще се измести от „младоженецът е мой братовчед“ към нещо по-интересно – „Другият ми братовчед е в затвора, но това не е братът на младоженеца“ или „Булката ми е бивше гадже“.
Заседнали в асансьор с шефа си
Имате много общи неща – работите заедно – но също така имате този гигантски дисбаланс на силите, който може да бъде катастрофален за непринудения разговор. Не бръщолевете; не казвайте нещо недискретно в паника; не повдигайте нещо, което би трябвало да се каже на среща. Предложение за нискорискови, но полезни разузнавателни данни: „Опитвали ли сте новата салата от цвекло в столовата? Ами, не бива – има вкус на пръст.“
На първа среща
Зависи какво искате от срещата: ако е просто бърза проверка дали не е странен и търсите нещо без обвързване, можете откровено да го отбележите. Разговор, който започва с: „Просто проверявам дали си ясен и разумен, за да мога да правя секс с теб без значение“, вероятно ще протече добре. Ако търсите по-трайна връзка, разгледайте „36-те въпроса, които водят до влюбване“ на психолога Артър Арон. Списъкът е интересен шаблон за генериране на откритост, уязвимост и саморефлексия.
Да отидеш сам на парти
Това не е удачно за много хора, особено ако всички останали сякаш се познават и сякаш се движат на групи. Сандстром казва: „По-добре е да слушате, докато разговорът не подскаже въпрос, след което да зададете последващ – изследванията показват, че хората ви харесват повече, когато задавате последващи въпроси, защото това показва, че сте слушали.“
Когато сте в двойка
Ако е социално и официално, вижте „На сватба“ по-горе. Най-важното е да не се хващате за ръката на партньора си и да му/ѝ нарушавате стила – трябва да се забавлявате добре и сами. Няма да имате много интересен отговор на въпроса: „Откъде познаваш рожденика?“, така че е по-добре сами да зададете първия въпрос. Ако е социално и неформално, говорете за каквото си поискате – само че, каквото и да правите, не се опитвайте да разпитвате приятелите на партньора си за предишните му/ѝ връзки. Ако се разхождате наоколо и си бъбрите без надзор, хората биха могли да си помислят, че флиртувате с тях, но в това няма нищо лошо. Ако става въпрос за работно събитие, е добре да се придържате близо до партньора си. Ако е по-младши, внимавайте случайно да не го разобличите, например като споменете любимия му отбор.
На погребение
Сандстром казва: „Направих проучване на разговорите между поколенията – една група от 25- до 30-годишни, една от 65- до 70-годишни, които разговаряха в рамките на своите групи. Хората в крайна сметка се наслаждаваха на разговорите си много повече, отколкото очакваха. Те чувстваха, че са научили повече или са били изложени на различна перспектива, когато са водили разговори между поколенията.
/по материал на The Guardian/
