Да го замразим, да го режем под вода, да ползваме специални очила и дори да си натъпчем устата с хляб – чували сме за различни способи да избегнем леенето на сълзи, когато режем лук.
Дали обаче науката има адекватен съвет за това как да не плачем при следващата си среща с лука?
Според екип от физици от университета „Корнел“ всичко зависи от остротата на избрания от вас нож и скоростта на рязане. Откритията им са изложени в предварително отпечатано изследване и дори включват малка гилотина за лук.
Лукът е бил основен продукт в селското стопанство още от поне 3000 г. пр. н. е. Древните египтяни всъщност са го почитали като символ на вечността заради концентричните му вътрешни слоеве и са поставяли зеленчука в гробниците на фараоните. Освен духовната си употребa лукът има и много ясни ползи за здравето и медицината, особено що се отнася до хранителните, антиоксидантните и антибактериалните му свойства.
След повече от пет милиона години употреба по света остава фактът, че едно съединение на лука в частност, все още представлява проблем за очите ни: син-пропанетил-S-оксид. Химикалът се отделя в богатия на сяра сок, който придружава нарязването на зеленчука, след което се разпространява във въздуха и в крайна сметка влиза в контакт със слъзните канали.
Можем и без тях! 3 юли – Международен ден без найлонови торбички
В крайна сметка как да режем лука, за да не ни люти на очите?
За да проверят динамиката на тези аерозоли и как най-добре да ги избегнат, изследователите от „Корнел“ създават малка гилотина, оборудвана с различни стоманени остриета, след което покриват четвъртинки лук с черна спрей боя. Това не е с цел да се създаде по-траурно настроение в лабораторията, а за да се помогне на екипа да проследи деформацията на лука спрямо разликите в острието. След като използват електронен микроскоп, за да измерят ширината на върха на острието (която варира между 5 и 200 милиметра), те започват да режат със скорост между 0,4 и 2 метра в секунда.
Записите им ясно показват, че по-острите остриета предлагат по-малко капки. Колкото по-тъпо е острието, толкова повече е склонно да огъва кожата на лука преди рязане. Тези забавяния натрупват енергия, която създава налягане в зеленчука преди окончателното му разрязване, което води до по-експлозивно освобождаване на сок. В някои случаи аерозолните частици достигат скорост от около 43 метра в секунда. За да се влошат още повече нещата, тези капчици се раздробяват, докато летят във въздуха, за да създадат още по-разпръсната мъгла.
Тъпите ножове могат да бъдат толкова неприятни, че дори създават 40 пъти повече капки от по-острите. В същото време по-бързите скорости на рязане генерират четири пъти повече частици от по-бавните.
Данните от това изследване все още трябва да бъдат рецензирани. И все пак от него изглежда доста ясно, че острият нож и бавният подход най-последователно ще сведат до минимум нежеланите ефекти от лука, пише „Popular Science“.
