Създадена е нова пластмаса, съобщава научното онлайн издание Science. Производителите й твърдят, че съчетава издръжливост с потенциал за рециклиране, като същевременно се разгражда в морска вода и почва, в случай че не бъде правилно изхвърлена.
Като се има предвид широкото присъствие на микропластмаса в околната среда, всяко решение е добре дошло.
Трудно е да се справим с мащаба на пластмасовите петна от боклук, нарастващи във всеки океан. Междувременно микропластмасата, произведена от разграждането на по-големи пластмасови предмети, се появява на доста смущаващи места и би могла да доведе до някои нежелани ефекти.
Търси се технологично решение. Изследователи от Научния център за нововъзникнали материи – RIKEN в Япония твърдят, че разполагат с такова. Много пластмаси се рекламират като биоразградими – но докато някои наистина ще се разложат в кофата за компост или на сметището, то няма да се случи същото с тях в солена вода. За да се справи с това екипът на RIKEN комбинира два мономера със солни мостове между тях. Всеки мономер може лесно да бъде погълнат от бактерии и наистина един от тях – натриев хексаметафосфат – е обичайна хранителна добавка, за която е установено при обширни тестове, че е безвредна за животни.
Подобно на други термопласти, alkyl SP2 може да се преформатира при температури над 120°C, за да пасне на необходимата форма и също така не е токсичен, съобщават производителите. Малък опит възстанови повече от 80 % от съставките при рециклиране чрез използване на комбинация от алкохол и солена вода.
Тестовете показват, че alkyl SP2 се биоразгражда в почвата за 10 дни, в случай че пластмасовите предмети не достигнат океана и дори осигуряват тор под формата на азот и фосфор. Производителите допълват, че съставките му не се получават от суров нефт, както повечето съвременни пластмаси.
„С този нов материал създадохме ново семейство пластмаси, които са здрави, стабилни, рециклируеми, могат да изпълняват множество функции и, което е важно, не генерират микропластмаси“,
твърдят производителите.
Належащ е въпросът с цената и дали пластмасата, направена по този начин, ще бъде конкурентна за тези, които не желаят да плащат допълнително.
По-сериозният проблем обаче е, че най-големият източник на океанска пластмаса не са бутилките за вода или найлоновите торбички, а оборудването за риболов. Пластмаса, която се разгражда в солена вода, може да бъде трудна за продажба на риболовни траулери.
/по материал на iflscience/
