Уран и Нептун бяха посетени само веднъж от земен космически кораб, когато Вояджър 2 премина покрай тях преди почти 40 години. По време на тези посещения учените измерват специфични магнитни полета, различни от тези, наблюдавани около други планети. Ново изследване предполага, че магнитната странност може да се дължи на океаните под атмосферата на тези планети.
Гигантските планети обикновено имат газови слоеве отвън, течни слоеве отдолу и твърдо ядро в центъра си. Проф. Буркхард Милитцер от от Катедрата по земни и планетарни науки и астрономия при Калифорнийския университет «Бъркли» създаде компютърен модел, за да се опита да обясни магнитното поле. Това предполага, че под атмосферата на планетите има вода, метан и амоняк.
Налягането под атмосферата е високо, създавайки два различни слоя: отдолу слой от маслени въглеводороди и амоняк, които са загубили малко водород и отгоре, вода и водород. Моделът предполага, че Уран има скалисто ядро с размерите на Меркурий. Това е заобиколено от слой с дебелина 8000 километра, богат на въглеводороди. Над него се намира слой със същата дебелина, но направен от вода, както и атмосфера с дебелина 5000 километра.
Нептун е подобен по размер на Уран, но не е точно негов близнак. По-масивен е, но е и по-малък. Моделът предполага по-тънка атмосфера и по-голямо ядро (приблизително с размера на Марс), но и два еднакво дебели слоя вода и въглеводороди.
Смята се, че слънчева буря е накарала Уран да прояви няколко странни магнитни характеристики, които всъщност не присъстват в обичайното му състояние.
/по материал на iflscience/.
