Днес е Спасовден! Големият църковен празник Възнесение Господне е особено почитан в българската традиция. Той се отбелязва 40 дни след Възкресение Христово и винаги се пада в четвъртък. До навечерието на празника е прието християните да се поздравяват с „Христос Воскресе!“
Библейската история за Възнесението
В църковната традиция този ден е един от 12-те Господски празника. На него се възпоменава Възнесението на Иисус Христос, който след Възкресението си пребивава заедно със своите ученици-апостолите на земята.
Той ги подготвя за бъдещото им служение като вестители на Словото Божие и основатели на Църквата. На 40-тия ден след Възкресението си Исус се изкачил с учениците си на Елеонския хълм, източно от Йерусалим и като ги благословил, се възнесъл на небето в същото тяло, в което е възкръснал.
Народни вярвания за Спасовден
В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя. Според българското вярване на Великден душите на починалите са пуснати да дойдат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдния свят.
Според друго вярване „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“. Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Спасовден и почитта към мъртвите
Вярванията, че на Спасовден мъртвите се прибират обратно, се свързват с обичая рано сутринта на празника да се посещават гробовете и да се раздава храна „за Бог да прости“. Спасовденските обичаи, посветени на починалите, може да се спазват и на Задушницата, която е в съботата след Спасовден. Тя се нарича Спасовденска или Черешова задушница, защото на гробища наред с хляба и виното се раздават и череши.
Златният Спасовденски дъжд
Според народното вярване, дъждът на Спасовден, подобно на Гергьовденския дъжд, е благодатен, ценен за посевите – „златен дъжд“. Затова в някои райони се спазват обичаи за дъжд или против градушки.
В Северна Добруджа, рано сутринта на празника момичета и жени занасят вода на гробището в „чисти, бели бакъри“ и обилно поливат всички гробове. Като се върнат в селото занасят вода в домовете, където има възрастни хора.
След това отново всички се събират на чешмата. Там под съпровода на песни, в които молят Бог да им изпрати дъжд, всяка жена напълва съда си с вода, излива го на земята и го захлупва. Повсеместен е обичаят при оброци и параклиси посветени на Възнесението Господне, да се прави курбан за дъжд.
Магичен празник – Днес е Еньовден
Дарове за благословия
Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и се носят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.
Това раздаване е част от традиционното раздаване на всичко първо, добито в дома и стопанството. В миналото се е вярвало, че ако си приберат първите добиви и задържат всичко за себе си, Господ няма да даде нищо на следващата година. И обратното – ако помислят за другите преди да се погрижат за себе си, Бог ще им помогне с богата реколта.
Нощуване на открито за здраве
Народните вярвания свързват нощта срещу Спасовден с надежда за изцеление от различни болести. Затова в много райони се спазва обичаят за здраве, при който болни и недъгави преспиват на открито на различни лековити места.
Разпространено е вярването, че в нощта срещу Спасовден цъфти цветето росен, което е любимо на русалии и самодиви. Те били зли същества, но когато беряли цветето и се кичели с него, ставали весели, радостни и милостиви и можели да излекуват човек.
Затова в навечерието на Спасовден е спазван обичаят „ходене на росен” – водят болния на поляна, където цъфти росен и го оставят да преспи там с надеждата, че ще оздравее, като му постилат нова черга. Навсякъде, където се спазва обичаят „ходене на росен“, до болния оставят дарове за русалиите и самодивите – погача, вино, варена кокошка, паница с вода. На сутринта идват да вземат болния и гледат какво има в паницата – ако е паднало листенце или цветче е „на здраве“, ако има пръст или сламка – „на смърт“. Болният „изкъпват“ в росата от росена, берат от цветето и го занасят в дома му „за здраве“.
Те ти булка, Спасовден!
Изразът е свързан с народните обичаи и традиции за Спасовден, с ритуалите, изпълнявани за празника, и по-специално с усилията на жените, които Бог не е дарил с рожба, да заченат своето свидно чедо. За да се случи дългоочакваната магия, в навечерието на празника те преспивали под открито небе върху росенова ливада с купа с вода до главата им и бъклица вино. Вярвало се, че в нощта преди Спасовден русалките били благосклонни към хората и ги изцелявали чрез ритуала бране на росен. Ако цветчета от росена на сутринта се откриели във водата, поставена до главата на жената, изпълняваща ритуала с надежда да зачене,се вярвало, че магията се е случила.
Изразът „Те ти, булка, Спасовден“ произхожда именно от надеждата, вярата, стремежа към зачеване и раждане на дете от жените, все още неуспели да усетят силата на майчинството. Но докато зачеването не само било очаквано с изпълнение на ритуала, познат като ходене на росен, то днес изразът се използва по-скоро за неочаквани събития. Традицията има и леко еротичен привкус, за който разказват няколко народни приказки, събрани в сборника „Фолклорен еротикон“ от Флорентина Бадаланова. А и как би могло да бъде по друг начин, щом традицията повелявала жената, отиваща на росена ливада, за да приспи там и да я дари Бог с рожба, да бъде не сама, а с придружител, който трябвало да е от другия пол, както и да нямат родствена връзка. А ако се случило зачеване там – на ливадата – на него се гледало като на чудо от Бог, а не като на изневяра, като детето се отглеждало от съпруга на жената, изпълнила ритуала, считано за негово.
Както споменахме, освен жените, преживели напразни опити да заченат, приспивали върху ливадите от росен ден преди Спасовден, но и тежко и безнадеждно болни хора, които се надявали на изцеление, пише actualno.com.
