Задавали ли сте някога въпрос на някого с единственото намерение той да ви се обърне към вас със същия въпрос?
Оказва се, че има име за това: „бумерангов въпрос“ („boomerasking“). Ново проучване, публикувано в академичното списание за обща експериментална психология разкрива какво точно представлява този дразнещ навик за разговaряне и защо хората го правят.
Терминът „бумерангов въпрос“ се отнася до въпрос, който действа по същия начин като бумеранг – предназначен е бързо да се върне при човека, който го е подхвърлил. Според изследователите зад изследването, Алисън Ууд Брукс от Харвард Бизнес скуул и Майкъл Йоманс от Империъл колидж Лондон, има три „бумерангови въпроси“. Първо, има „питане-хвалство“ – това е, когато някой задава въпрос и след това разкрива нещо положително за себе си. Например, някой ви попита какво сте получили за Коледа, само за да отговори на отговора ви с пълен списък с всички скъпи подаръци, които е получил.
Вторият тип „бумерангов въпрос“ е „питам-оплаквам се“ или когато някой задава въпрос, след което говори за нещо негативно. И накрая, има „питам-споделям“ – това е въпрос, последван от неутрално разкриване, т.е. човекът сам се е попитал, за да има повод да разкрие нещо на събеседника си.
Изследователите Брукс и Йоманс проучват темата сред 155 души, които са споделили, че „бумеранговите въпроси“ имат няколко предимства като например събеседниците им да се почувстват по-включени в разговора.
Брукс и Йоманс стигат до извода, че „бумеранговите въпроси“ обикновено оставят ответната страна озадачена и неудовлетворена, тъй като решението на задаващите бумерангови питания да отговорят сами на въпроса, вместо да изслушат отговора на събеседниците си, изглежда егоцентрично и незаинтересовано от гледната точка на отсрещния партньор.
В такива случаи Брукс и Йоманс съветват да се прилага питаща „противоотрова“. Ако съзнаваме, че задаването на „бумерангови въпроси“ има негативни последици, може да се опитаме да бъдем по-отзивчиви събеседници – т.е. да се научим да слушаме ефективно с утвърждаване, разбиране и валидиране на партньора в разговора. Това би довело до ползотворен баланс на интересите и на двамата събеседници.
/по материал на I fucking love science/
