Второто, допълнено издание на спомените на сливенския хайдутин бе представено пред публиката
16.05.2025
Книгата „Панайот Хитов: „Фамилиарни забележки. Спомени. Живи картини” бе представена от историка д-р Веселина Антонова, която я изготвя. Тя е второ, допълнено издание на спомените на Хитов – един от знаменитите възрожденски дейци, родени в Сливен. Първото издание е съвместен труд на д-р Веселина Антонова и вече покойния д-р Иво Жейнов. Издадено е през 2003 г. и носи заглавието „Фамилиарни забележки. Спомени“.
ENTERR разговаря с Иван Хитов, правнук на брата на Панайот Хитов (Христо Хитов), на 75 г., завършил немска филология, бивш зам.директор на ППМГ „Добри Чинтулов“.
ENTERR: Какво ново научава читателят от второто издание на книгата?
И.Хитов: Новото издание на книгате се основава върху записките от двайсет тетрадки, събрали спомените на Панайот Хитов. Те са съхранявани от сина му Симеон, който ги предава на Регионален исторически музей в Русе. На базата на тези тетрадки, някъде през 1970-те години под редакцията на Н. Хайтов излязоха две книжки, едната «Как станах хайдутин», другата – «Спомени от хайдутлука». Но те се опират на част от записките. Докато в тази книга се смята, поне по думите на авторката, че това е пълният обем спомени. В предговора към книгите Хайтов пише, че П. Хитов не украсява нещата: не казва «отстъпление», когато има бягство.
В първата книга са запазени правописа и стила на войводата така, както се е пишело навремето, докато второто издание е редактирана и по-лесна за четене версия. От тези спомени се добива пълна представа за периода, когато той е хайдутин и поема четническото движение на Раковски. После в Сърбия подпомага нашите възрожденци и борците против османското робство.
Смята се, че е един от малкото, които са оставили пълни спомени за този период и най-вече достоверни. Л. Каравелов е работил върху редакцията на някои от книгите, които са издадени на базата на тези записки. Петър Берковски (български революционер- б.а.) също е помагал за издаването на тази литература. И като се има предвид, че П.Хитов доживява до дълбоки старини, той почива през 1918 г. на 88 г., може да се приеме, че всичко, написано тук, е достоверно, няма измислици.
ENTERR: Разкажете за семейството на П. Хитов.
И.Хитов: През 1879 г. П. Хитов отива да живее в Русе по настояване на втората си съпруга (първата рано почива) Екатерина Бранкович, от която има децата. Не съм си задавал въпроса защо Панайот Хитов не кръщава нито едно от наследниците си на баща си Иван. Синовете му са Симеон, Александър и има дъщеря Ирина, самата тя няма наследници. Съпругата му, Екатерина, е била от високопоставен род – баща й е работил във Върховния съд в Белград. Тя настоява за Русе, тъй като се е смятало, че Русе е европейският град, въпреки че Сливен не е падал по-долу, но Русе е на Дунав, има връзки с Европа. Освен това П. Хитов е отивал в Русе с мисълта децата му да не останат неграмотни, тъй като самият той се научава да чете и пише на 38 г. възраст – преклонни за ония времена години. Проявява характер и успява да се научи да чете и да пише, въпреки че не спазва много-много правописа.
ENTERR : Каква е била професията на войводата?
П. Хитов се е занимавал със скотовъдство, с касаплък, продажба на месо. Но професия, по смисъла, който влагаме в съвремието, не е имал.
ENTERR: Какъв характер трябва да има един човек, че да стане войвода? Може ли в днешно време да се роди човек с подобни лидерски качества и мотивация?
И.Хитов: Не мога да преценя. Но които са го познавали, са казвали, че е скромен човек, не е обичал да се изтъква и дори пише в записките си, че не заслужава чак толкова внимание. Синът му е споменавал – алкохол никакъв, цигари – също. Ползвал се е с доверието на много хора. Имал е много приятели в района на Сливен, което му е помагало да избягва различни ситуации вече като хайдутин. Когато правят обир на турския кадия в Сливен, някои от хората, които са били с него, не им се е щяло много много [да продължат], но той не е искал да спре на едно място, независимо от лошото време. Бързо се изтеглят. А тези, които са останали да спят на други места, са ги изловили, докато него с някои други не са успели да ги уловят. Познавал е, тъй да се каже, какво може да очаква, имал е вътрешно чувство.
ENTERR: Ръстът на паметника на Панайот Хитов е огромен и внушителен. Висок човек ли е бил Хитов в реалността?
И.Хитов: Едрият ръст на паметника не е действителен. Панайот Хитов е бил сравнително нисък. Даже нисък от сегашна гледна точка. Паметникът е хипербола, за да се подчертае величието на личността, на духа.
