Зад най-популярните филми на ужасите стоят не по-малко страховити истински истории. Вече ви разказахме какво е вдъхновило създаването на „Екзорсистът“, „Тексаското клане“, „Кошмари на улица Елм“, „Челюсти“, „Психо“, „Хълмовете имат очи“ и „Ужасът в Амитивил“.
Днес ще ви потопим в страховития свят на „Хенри: Портретът на един сериен убиец“ (Henry: Portrait of a Serial Killer) – ужасяващ и същевременно реалистичен поглед към психиката на един сериен убиец.
Хенри Лий Лукас, който си измисля стотици убийства
Повод за създаването на филма през 1986 г. става Хенри Лий — един от най-противоречивите престъпници в американската история.
Роден и израсъл в крайна бедност и насилие, серийният убиец убива майка си, заради което е осъден на 20 години затвор.
Освободен през 1970-те, Лукас започва да скита из южните щати на САЩ, където среща друг сериен убиец — Оттис Туул. Двамата стават близки приятели и започват да извършват убийства заедно – често на случаен принцип.
През 1983 г. Лукас е арестуван отново през 1983 г. и признава за над 600 убийства, които биха го превърнали в най-продуктивния сериен убиец в историята.
Но след години разследване се оказва, че повечето от тези признания са измислени — мъжът реално е извършил между 10 и 20 убийства. И това го прави един от най-опасните престъпници на своето време.
Истинските истории зад най-популярните филми на ужасите: „Психо“
Раждането на филма
Режисьорът Джон МакНотън първоначално е нает да заснеме евтин филм на ужасите, но след като прочита за Хенри Лий Лукас, решава да направи психологически портрет на сериен убиец, вдъхновен от него и Оттис Туул.
Главният герой Хенри е базиран на Лукас, а персонажът Отис — на Оттис Туул. МакНотън не се стреми към документална точност, а към реализъм, който показва убийствата като нещо рутинно, без емоция или ефекти — нещо, което прави лентата още по-ужасяваща.
Неслучайно тя предизвиква огромен скандал, а много фестивали отказват да показват филма заради бруталността и липсата на морална оценка.
Когато все пак излиза, той е наречен от критиците „един от най-реалистичните филми за убийство, правени някога“.
И това не е всичко.
Истинските истории зад най-популярните филми на ужасите: „Тексаското клане“
“Хенри беше влязъл в него”
Майкъл Рукър, който играе Хенри и това е първата му голяма роля в живота, е толкова отдаден, че през целия снимачен процес не разговарял с никого извън снимачните сцени.
Колегите му казват, че бил мрачен, дистанциран и дори плашещ, което допринесло за реализма на персонажа.
След края на снимките дори съпругата му казала, че ѝ е било трудно да живее с него по това време, защото сякаш “Хенри беше влязъл в него”.
Истинските истории зад най-популярните филми на ужасите: „Ужасът в Амитивил“
Толкова реалистичен, че част от публиката припада
Една от най-шокиращите сцени във филма е тази, в която Хенри и Отис гледат убийство, което са извършили, на запис.
Тя е толкова реалистично заснета, че когато филмът бил показан за първи път, някои хора мислели, че е истински “snuff film” (т.е. филм, в който наистина убиват човек).
В действителност сцената е направена в къща, обитавана от актьорите, и заснета с VHS камера, каквато би използвал реален убиец по това време — което ѝ придава наистина документално усещане.
При първите прожекции някои зрители припадали или повръщали, а други излизали от залата с викове. Част от критиците обаче нарекли филма „гениално и смразяващо произведение“. Което четири години чакало да излезе на голям екран.
